Връх Ботев
Подробности за маршрута
Началната точка | Panicite / Паниците (Калофер/Калоферер) |
Крайна точка | Ботев/ Botev |
Денивелация | 1651 м. |
Дължина на маршрута | около 14 км в едната посока |
Време на маршрута | ок. 8 часа |
Трудност | 5/6 |
Съдържание:
Краят: Как да се върна?
Относно маршрута
Изобщо не се учудвам, че връх Ботев се смята за един от най-трудните в България. В едно проучване намерих мнение, което го поставя под номер 5 в класацията на най-трудните върхове. Лично аз изкачих тази планина от двете страни за една седмица. Първо от страната на Чирзи Плевен (хижа Плевен), а по-късно от страната на град Калофер. Вторият път определено беше по-лесно :) Каква е причината за затруднението? Основно заради надморската височина и дължината на маршрута, ако го изминем за един ден. Затова, ако не бързаме, определено е по-добре да разделим маршрута на две части.
1-ви етап:
Panicite/ Паниците- Dolen Paradzhik/ Долен Параджик
(1,45 ч.)
Започваме маршрута от полянка, наречена Паниците/Паниците. Нашето пътуване започва тук. Началото ни посреща със стръмен подход, сякаш още в началото ни уведомява какво пътуване ни очаква :) Не отнема много време, около 30/45 минути, в зависимост от състоянието ни. Следваме синята маркировка, която ни води до заслон Радж. По-късно теренът става равен и можем да си поемем въздух. Минаваме покрай камион за храна на самообслужване с автомати, от които можем да си купим бира, напитки и сладкиши. Цена на бира 3 лева :)
Продължавайки по-нататък, стигаме до ръба на резервата Джендема / Джендема. Там има пейка с прекрасна гледка към Малък, Среден и Голям райски купен. Заслужава си да хапнете сандвич тук на пейка и да се полюбувате на красотата на природата. Поради факта, че сечището е открита площ, най-добре е да я преминем възможно най-рано сутринта, за да не ни погуби лятното българско слънце :)
2 етап:
Долен Параджик/ Долен Параджик - Schronisko Raj/ Хижа Рай
(2,45 ч.)
От една страна гледката е завладяваща, но от друга ни кара да осъзнаем какъв етап от пътуването ни предстои.
Слизаме по долината и общо взето пресичаме целия участък през гората, част от която е красива букова гора. Практически изминаваме по-голямата част на една и съща височина, докато подминем водоем, където водата излиза от мечката :) След това ще трябва да преодолеем около 400 метра денивелация.
По пътя ще открием пейки, водопои и дори аптека, добре заредена с превръзки, лекарства и др.
Поглед към Ботев към най-високия български водопад - Райското пръскало - 124,5 метра
3 етап
Hostel Raj / Хижа Рай - Botew/ Ботев
(3.30 ч.)
След като стигнем до заслона, трябва да вземем логистични решения въз основа на времето, умората и времето за пътуване.
Ако сте уморени си струва да отидете до Райския водопад, който е най-големият водопад в България с височина 124,5 метра. Въпреки това, най-добре е да го видите свеж след размразяването - колкото по-навътре в лятото гледката ще бъде по-малко зрелищна. Когато решим, че разходката е достатъчна, се връщаме.
Вариант номер 2 е да резервирате предварително заслон, да се разходите до водопада и да се регенерирате. Следващият път бих искал да направя точно това.
Направихме един час почивка за регенерация, топла храна и започнахме атаката на Ботев по Тарзановата пътека, заобикаляйки Райския водопад.
Името Тарзанова пътека подсказва, че имаме работа с българската версия на Orla Perć. Но нищо подобно. Да, има парапети, вериги, високо изложение и хлъзгави места. Все още обаче няма нищо общо с Орла. Името просто е свързано с първия човек, който проправя тази пътека за него и това беше неговият прякор.
След около 20 минути от заслона се озоваваме на кръстовището на пътеките. Знаците са средни за това място. Тръгваме към върха по зелената , а не по синята пътека към хижа Васил Левски.
Освен това пътят до върха не би трябвало да е проблем поради характеристиките. От заслона Радж до края на пътеката на Тарзан времето е приблизително 2 часа. От заслона до края на участъка Тарзан изкачваме около 400 метра.
В последния етап лека-полека започва да настъпва умората и имаме още 400 метра денивелация за преодоляване. От последните въжета до върха ще ни отнеме около 1.30. Вече е много просторно и широко. Трябва да се отбележи, че Ботев е капризна планина и често е мъгливо, така че в този участък трябва да сте особено внимателни при такива условия и да се придържате към маркировката. В противен случай можем просто да следваме кулата на върха.
На самия връх има автомат и туристическа камина, където можете да се подслоните при лошо време. Лично ние препоръчваме да вземете храна със себе си. И когато стигнете там, просто се насладете на студена напитка като награда :) Ядох там два пъти и двата пъти храната не беше добра. Освен това не вярвам на никого, който сервира храна с цигара в уста.
Как да се върна?
Ботев - заслон Маринка - Калофер (6ч) жълта пътека
Ботев- заслон Плевен- (3.30)
Botew-Raj подслон- (2.30)
Тръгнахме от другата страна на планината към заслон Плевен/Хижа Плевен, където ни чакаше Моника :) Какъв участък е това? Друг път ще го опиша :)
Полезна ли беше информацията? :)
Ще се радваме, ако тагнете Szarena Sol във вашия канал или профил.
Благодарение на това други хора също ще се възползват :)
Ако сте намерили ценна информация, можете да оцените нашата работа, като ни купите кафе :)
Благодаря ти много!
Commentaires